Когато ми  идват идеи и не ги напиша ги забравям много бързо. Не си спомням какво беше, но ми хрумна нещо мноооого умно. После го забравих,  но за съжаление не ми хрумна нищо друго, с което да го заменя.

Тъкмо го бях забравила и той пак ме потърси. Разтърси ме силно и какво да му кажа: 
"Не ща да мисля за теб, имам по- добри идеи!" Как да го излъжа като нямам. Нямам ни най - малка представа с какво ми се  е завъртяла главата, че не мога да се сетя нищо свясно да запълня празните дупки около й.

И какво стана, тъкмо се запътиш на някъде, та спреш и се обърнеш.  И гледаш, гледаш, а не виждаш, търсиш нещо дето вече си забравил, а ти се иска да си спомниш. Защо ли? Ами щото си имаш излишно време за губене в безмислени действия и мисли.  Нямаш, нямаш, ама друг път. Не познавам човек, чието основно занимание да не е губенето на време. Имаме толкова излишно време, а все се оплакваме, че не ни стига. 

Ето сега и аз си губя времето, като се опитвам да си спомня, какво толкова умно исках да кажа, че и не се сещам.